Брюксел подготвя дерогации относно минималната ставка на земя под угар, наложена на земеделските производители, за да се увеличи производството на храни в ЕС, като се намали въздействието на войната в Украйна, съобщи комисарят по земеделието Януш Войчеховски.
Войната между Украйна и Русия, двама големи производители на зърнени култури, доведе до рекордни нива цените на олиото, пшеницата, соята, рапицата, слънчогледа и царевицата и Москва заплашва да спре износа си на торове, от които европейците зависят.
За да смекчи въздействието върху фермерите и да засили продоволствената сигурност на континента, Европейската комисия подготвя няколко спешни мерки, които ще оповести публично на 23 март – включително облекчаването на правилата за оставяне под угар, каза комисарят пред Европейския парламент.
„Нуждаем се от дерогации за необработваемите площи. Те са много важни за биоразнообразието, разбира се, но не вярвам, че сега е моментът да оставим тези земи непродуктивни”, аргументира се той пред евродепутатите от парламентарната комисия по земеделие.
„Комисията ще предложи да се приеме суспендиране на правилата, за да можем да използваме тази земя за производство на протеини, защото очевидно липсва храна за добитъка“, настоя той.
Съгласно правилата на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), която ще влезе в сила през януари 2023 г. както и националните планове, които в момента се договарят, стопанствата, по-големи от 10 хектара, трябва да оставят поне 4% от земята си необработена.
Брюксел също така планира да предостави целева подкрепа за свиневъдите, да облекчи правилата за публичната помощ и да извлече за първи път от „кризисния резерв“, фонд от около 450 милиона евро, предназначен да помогне на фермерите в случай на нестабилност на цените , подробно г-н Войчеховски.
От друга страна, комисарят отново защити европейската стратегия „От ферма до вилица“ – която цели до 2030 г. да намали употребата на пестициди наполовина, тази на торове с 20 % и да отдели една четвърт от земята за органично фермерство. „Това са цели, които вървят в посока на продоволствената сигурност“ , настоя той.
Тази „зелена“ пътна карта е поставена под въпрос от много държави и евродепутати в името на „хранителния суверенитет“ на ЕС.
