Сламата, останала на полето се превръща в запалки и пелети. Инвестицията е замислена и реализирана от земеделска кооперация с над 30 члена, която е получила достъп до европейско финансиране, за да се използват изцяло остатъците от растениевъдството
Кооперацията „Бируинца Олтений“ от румънската община Добрун, окръг Олт, има петима учредители, към които по-късно се присъединяват още 28 нови членове. Използваемата от тях площ вече достига 250 хектара земеделска земя. Земеделските производители отглеждат зърнени и маслодайни култури, а след всяка жътва проблем са растителните остатъци. Оттук и идеята да се капитализират от тях директен доход, поради което се захващат с производството на пелети. Идеята им е да имат не една, а три фабрики с индивидуална стратегия за финансиране, споделя Мариус Фирицел от кооперацията пред agrointel.ro.
„Ще имаме три фабрики, но ще работим под една марка. Първият доставчик имаше достъп до два проекта за финансиране, и сега стартира фабрика за сламени пелети. Тук, в кооперацията също ще имаме производство на сламени пелети и на фуражни пелети от люцерна за животните. На третото място ще има цех с две по-големи линии – за брикети и за пелети. Брикетите наподобяват на външен вид нарязани дърва, но са от слама“, обяснява Мариус Фирицел, като уточни, че инициативата е приета топло от членовете на кооперацията, които са наясно, че проблемът с източниците на отопление ще нараства, освен това общата европейска тенденция изисква да се отстранят дървесината и въглищата от процеса на отопление.
Инвестициите в пелетни мелници не са малко, но европейските средства улесняват живота на фермерите. И трите фабрики ще работят в партньорство и ще се правят с невъзстановими средства, а общата инвестирана сума ще възлиза на 600 000 евро.
„По мярка 6.4 ще купим фабрика, която е по-голяма от останалите, в нея ще се произвеждат и двата артикула едновременно. Заводите са механизирани, но имаме и работници, които също работят във фермата. Уредите са доста автоматизирани, с изключение на опаковката. Затварянето е полуавтоматично – трябва да се вземе торбата, човек я претегли и след това да я занесе до машината за лепене на торби. Сламата е само от нашите ниви. Засега не е необходимо да се взема от друго място“, посочи представителят на кооперация „Бируинца Олтений“.
Мариус Фирицел призна, че членовете на кооперацията досега не са посещавали друг цех за производство на сламени пелети, който според него няма да има в района. Възвръщаемостта на бизнеса обаче е обещаваща.
„От един тон слама получавате един тон пелети или брикети. Получената енергия е като тази на дървото, но като предимство е, че е на половин цена. Самото производство е екологично, не се използват химикали за свързването им, лигнинът в сламата помага за това. Пелетите имат добра плътност, лесни са за работа, не изискват чупене или сушене, те са като гранули. Вредните емисии са много малки, почти ги няма в сравнение с дървесината“, каза младият човек.
Тон сламени пелети се продават за 1000 леи(395 лв.), а тон брикети за 600 (237 лв.) леи
Мариус Фиричел заяви, че търсенето на такива продукти на румънския пазар е доста голямо. Тон пелети се продават за 1000 леи, което е много по-евтино от дървата. Представителят на кооперация „Бируинца Олтений“. казва, че пепелта, получена от изгарянето на тези пелети и брикети от слама, може да се използва като тор в градините: „Пепелта може да се използва като тор, защото съдържа силиций. Всеки може да вземе пепелта и да натори градината си.
Бъдещите планове на кооперациите включват производство на 3 тона брикети на час. Мариус Фирицел обясни, че сега произвеждат някъде около 300 килограма на час брикети и 600 килограма на час пелети.
„Приемаме поръчки от района. Засега не успяваме да задоволим търсенето, нивото на производство все още е доста ниско. По-късно ще увеличим производството и ще се опитаме да влезем в специализирани магазини. Голяма част от производствените разходи на брикети и пелети са свързани с разходите за обработка на сламата. Освен това не можем да купим слама от голямо разстояние. Ако надхвърлим площта от 20 километра, тя вече няма да стане устойчива“, заключва Мариус Фирицел.
