Гледайте видео от семинара тук: https://fb.watch/cvl7Ef9Zn0/
Катедра „Аграрна икономика“ на Икономически университет – Варна бе домакин на семинар на тема „ОСП 2023-2027: Изборът на България“, организиран от CAP Green Zone и Икономически университет – Варна, по време на който бяха представени новостите, които се въвеждат с Националния стратегически план за развитие на селските райони.
„През новия програмен период базовото плащане на площ леко спада, тъй като прогнозата е за увеличаване на площите, докато допълнителното преразпределително плащане за младите се запазва 100 евро на хектар“ , каза Таня Георгиева, експерт от Национална селска мрежа, гост-лектор но време на семинара. Предвижда се още допълнителното преразпределително плащане да е със ставка 107 евро на ха за първата година, като има леко покачване до края на програмния период, тъй като е заложено в хипотеза, при която заради налагането на тавана и увеличаването на площите се отделя по-голям ресурс за него, коментира още Георгиева. Според нея има много нови схеми и вероятно ще се наложи консолидация на много от тях, каквито са и сигналите от Европейската комисия.
Според предварителни оценки страната ни ще разчита на 8 045 046 528 евро общ размер на публични средства за всички интервенции по стълб I и стълб II, като 4 518 013 477 евро общо публични средства за интервенции по стълб I, от които 6.45% ще бъдат осигурени от национално финансиране и 3 527 033 050 евро общо публични средства за интервенции по стълб II, от които 60% национално финансиране.
„Националното съфинансиране е инструмент, който може да повиши общия бюджет, вече трети програмен период имаме намаляващ бюджет в абсолютна стойност във Втори стълб. На фона на нарастващите нужди от инвестиции, както и ръста на цените за тези инвестиции, намаляването на средствата се отразява на всичко онова, което искаме да постигнем – модернизация, позеленяването и другите цели на ОСП“, каза Ивайло Тодоров, основател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), който също участва в събитието. „ЕК определя бюджета, а ние сами си създаваме проблеми за този намаляващ бюджет, защото свиването му е свързано с правилното усвояване на средствата, заради което ние търпим санкции. Това е механизма, надяваме да се случи. Имаме програмиране в рамките от 4 до 8 различни правителства, с различни визии и нагласа и политически поглед. Проблем е, когато няма приемственост“, каза още Тодоров.
Според него инвестиционните интервенции, предложени в Стратегическия план, в този вид, няма да работят. Интензитетът на подпомагане е намален наполовина, максималната сума е намалена наполовина. Ако досега инвестицията в земеделски стопанства беше 1 млн. евро, сега ще бъде 500 хил. евро за най-големите стопанства. Ако досега интензитетът е бил 50% субсидия, сега ще бъде 25% субсидия“, коментира още той. Според него при 25% субсидия и разглеждане на проектите в рамките на 1 година, тази субсидия се обезсмисля поради променящата се ситуация. Тодоров допълни, че тези мерки ще бъдат променяни в движение, като се види, че няма кандидати по тях. По мнението на експерта най-ефективното използване на парите – европейски и национални, е по отношение на инвестициите. „Всичко останало не дава ефекта, който искаме“, допълни още той.
„Единствената светлина в тунела са интервенциите за схеми за качество. Ако успеем да стимулираме преработката на български земеделски продукти, на биоземеделски продукти, с някакви схеми за качество или с други подобни механизми и те да бъдат и подпомагани, това е единственият шанс“, коментира основателят на АЗПБ. От Асоциацията години наред вече настояват, че по подобен начин се подпомагат и производителите, и преработвателите.
Сред новостите са и многото екосхеми, които са включени в първи стълб, където са едногодишните ангажименти. Таня Георгиева коментира, че те няма да засегнат драматично фермерите, ако имат някакви трудности при изпълнението им или пък са свързани със санкции. По предложение на браншовите организации в Първи стълб са включени и биопроизводителите. „Има и редица други други екосхеми, свързани са с целите, които касаят Зелената сделка и такъв е и техният дизайн – животни, въглеродно земеделие, опазване на почви, биоразнообразие и т.н.“, допълни още Георгиева.
На 31 март т.г. приключи общественото обсъждане на документа и в момента цялата земеделска общност очаква писмата за наблюдение, в които ЕК трябва да направи анализ на Стратегическия план на страната и да даде препоръки. Експертите очакват и ЕК да наложи и изискване за актуализиране на стратегическите планове заради кризата в Украйна. „По-специално ще има възможност за подсилване на елементи от плановете, насочени към укрепване на стабилността на сектора, намаляване на енергийната зависимост и увеличаване на капацитета за устойчиво производство”, коментира още Георгиева.
Още информация за събитието очаквайте в майския брой на списание A ZONA.