Той сее, без да докосва волана и наторява точно там, където е необходимо, без да минава през една и съща точка два пъти, тъй като тракторът му знае точно къде да отиде.
Това е Костас Адамос от Солинари, Гърция, 25-годишен фермер, който отглежда памук, царевица, пшеница и детелина с помощта на съвременни технологии, като GPS системата на трактора си.
„Аз съм трето поколение фермер и от малък се занимавам с нивите на семейството ми. Дядо и баща ми ми предадоха любовта към земята и реколтата. Още тогава знаех, че ще продължа професионално аграрния сектор. „Но исках да го направя по модерен начин и на правилната основа, за да мога да продължа по устойчив и конкурентен начин това, което започнаха предишните поколения“, разказва Костас.
Придобиване на знания
Първата му цел е да придобие добри знания за селскостопанския сектор. „Учих в Тракийски университет в катедра „Растениевъдство“. Мисля, че това беше най-добрият избор, който можех да направя, за да се развивам като фермер. Така мога да оценя различните аспекти в отглеждането на растенията, освен това ползвам не само опита на предишните поколения, но също и напътствията на други експерти. Успях да науча за по-модерните практики в земеделието”, споделя младият стопанин пред ypaithros.gr
Автопилот кара трактора
Придобиването на знания, интересът и търсенето на методи е накарало Костас да използва нови технологии в своите култури. Целта е да си върши работата по-лесно, да има по-добър резултат и да намали производствените си разходи. „Откакто се върнах в моето село, след обучението си, цялото семейство взехме решение да използваме интелигентното земеделие. Култивираме с автопилот в тракторите с GPS система. С правилните координати тракторът се движи сам през нивите. Сея и не пипам волана, като същевременно не правим излишно въртене, защото системата пише точно къде трябва да отидеш, без да минаваш през същата точка. „По този начин спестихме много време и пари“, обяснява младият стопанин.
Според 25-годишния фермер селското стопанство се обръща към глобалната технология, за да помогне на земеделците да отглеждат по-лесно избраните култури, да подобрят работата си и да намалят времето, прекарано на полето, като същевременно свиват разходите си и предлагат на потребителите продукти с по-малко химикали.
Демонстрация на технологията пред другите
В Гърция смята, че един от начините за разпространение на иновациите е от фермер на фермер. Тоест, когато този, който го използва, представя на другите начина на работа, но и ползите в отглеждането на различни култури по този начин. В случая с Костас това твърдение изглежда е вярно. „Когато взехме решението да използваме тази система, ние бяхме първите в областта, дотогава никой не я използваше. Първият път, когато излязохме на полето за сеитба, ме видяха трима-четирима фермери, които се чудеха какво точно представлява и как работи. С други думи, хората идваха да им обяснявам каква е ползата от системата”, разказва той.
Освен собственото си желание да използва технологиите в селското стопанство, Костас има и силната подкрепата на баща си. „Въпреки факта, че по-възрастните фермери са предпазливи към новите технологии, понеже не знаят какви резултати да очакват от тях при реколтата, баща ми ми се довери и позволи да поема отговорност.“
Следващи планове
Разширяване отглеждането на повече площи със земеделски култури и използването на още технологии са част от следващите планове на Костас, който, както сам обяснява, иска да следва европейските стандарти за земеделско производство. Да бъде устойчив, конкурентоспособен, опазвайки околната среда и намалявайки производствените си разходи, улеснявайки доколкото е възможно собствената си работа чрез знания и иновации.
Как младите земеделци в ЕС правят иновации
Според Европейския съвет на младите фермери (CEJA) знанията, консултирането и обучението са характеристиките, които ще помогнат на младите фермери да интегрират съвременните технологии в своите земеделски стопанства.
Предоставянето на знания и обучение на млади фермери може да спомогне за развитие на селскостопанския сектор, да укрепи позицията на фермерите, да доведе до дигитализацията на земеделските стопанства и преодоляване на пропастта между научните изследвания и реалното производство.
Според EIP-AGRI Гърция, Португалия и Румъния са трите страни с най-слаби и най-фрагментирани системи за знания и иновации. Гърция трябва да наблегне на подходящо обучение и консултации, за да насърчи по-екологични практики, но също и технологии.
По същия начин Португалия не успя да свърже научните изследвания с първичното производство и съветниците от публичния сектор имат много ограничена роля.
На другия полюс са Ирландия и Холандия. Това не е случайно, защото Ирландия е страната, която успя да модернизира производството си, като се фокусира върху трансфера на знания и иновации. От друга страна, Холандия е интегрирала напълно модерни технологии в своя агрохранителен сектор, което я прави пионер в Европа.
Елементи на работеща система за знания и иновации
Земеделските производители са основните участници в една система за знания и иновации, тъй като те са крайните потребители на иновациите в областта. Освен фермерите, силната Система включва земеделски съветници, изследователи, селскостопански организации, образователни институции, съответните министерства и медии. Тяхната цел трябва да бъде създаването на национална иновационна екосистема, която да засили потока от знания между участниците.
