Решението за реформа на ОСП беше взето през 2013 г. в разгара на рецесията. Оттогава насам икономическата и институционалната среда се промениха. Отново започна да се наблюдава растеж, макар и слаб, но вследствие на пандемията от COVID-19 неговите стойности станаха отрицателни. Освен това важни геополитически процеси като излизането на Обединеното кралство от ЕС през януари 2020 г. и кризата в традиционното партньорство между ЕС и САЩ след избирането на президента Доналд Тръмп увеличиха несигурността на пазарите. Многостранното търговско сътрудничество премина в застой, а двустранните споразумения, които се сключват все по-често, не бяха в състояние да смекчат протекционистките тенденции и търговските конфликти. И накрая, успоредно с влизането в сила на Парижкото споразумение (COP 21) се наблюдаваха нови предизвикателства, свързани с изменението на климата и устойчивостта, а технологичните иновации, и по-специално цифровата революция, оказват значително въздействие върху производството, преработката и разпространението на храни.
Въз основа на проекта за МФР от май 2018 г. Комисията представи законодателната рамка за ОСП за периода 2021 – 2027 г. В центъра на реформата е моделът за прилагане на ОСП, насочен към резултатите и принципа на субсидиарност, който предоставя на държавите членки много по-важна роля по отношение на интервенциите в селското стопанство. Ролята на Съюза е да определи ключовите параметри – цели на ОСП, основни изисквания, главни видове интервенции по първи и втори стълб, а държавите членки изготвят многогодишни стратегически планове с оглед на постигането на специфичните цели и съгласуваните помежду им целеви нива.
Девет общи цели
Новата ОСП се съсредоточава върху девет цели, отразяващи нейната икономическа, екологична и социално-териториална многофункционалност. ОСП 2027 запазва двата си стълба, както и двата фонда за селското стопанство, предназначени да подкрепят националните програми чрез набор от мерки в рамките на един интегриран подход. Директните плащания продължават да бъдат приоритетни елементи в новата ОСП. Освен новото управление на ОСП други важни елементи на предложенията за реформа са, както следва:
- Що се отнася до първия стълб се дава нов тласък на преразпределението на прякото подпомагане: Комисията предложи да се намалят плащанията над 60 000 евро и да се въведе задължителен таван (максимално 100 000 евро на стопанство). Освен това секторните програми за интервенции се прехвърлят от общата организация на селскостопанските пазари към новите национални стратегически планове.
- Новата „архитектура за eкологизиране“ на ОСП е много по-гъвкава по отношение на проектирането и на управлението, което се възлага на националните органи. Тя има три направления: нова система от предварителни условия (задължителна, но по-гъвкава по отношение на детайлите); екосхеми за климата и околната среда (които ще бъдат финансирани от ЕФГЗ и които ще заместят досегашните плащания за eкологизиране) и мерки в областта на агроекологията и климата (финансирани от ЕЗФРСР).
- Що се отнася до втория стълб: ЕЗФРСР вече не е структурен фонд от общата рамка на политиката на сближаване; делът на съфинансиране е намален с десет процентни пункта; Комисията обединява интервенциите си с оглед на опростяването; и накрая правилата на програмата Leader вече ще бъдат от компетентността на политиката на сближаване, въпреки че тяхното финансиране се осигурява от бюджета за селското стопанство.
Преговорите в областта на селското стопанство съвпаднаха с обсъжданията относно „Европейския зелен пакт“, чието начало беше поставено на 11 декември 2019 г. чрез съобщение на Комисията. Зеленият пакт предвижда в срок до 2050 г. да се изгради модел за устойчиво и неутрално по отношение на климата развитие, който ще окаже огромно въздействие върху европейската агрохранителна система. През май 2020 г. бяха направени конкретни предложения, а именно под формата на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“, насочени към повишаване на продоволствената сигурност, намаляване на употребата на пестициди, торове и антибиотици, подпомагане на иновациите в селското стопанство и подобряване на информацията за потребителите. В съответствие с препоръките на Комисията от декември 2020 г., отправени към всяка държава членка, насоките за действие, приети в рамките на Зеления пакт, следва да бъдат последвани от национални стратегически планове, които следва да бъдат представени през 2021 г. и да бъдат прилагани от 2023 г. нататък.
Какво ново в ОСП?
Новата ОСП ще насърчава развитието на устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, който може да подпомогне препитанието на земеделски производители и да осигури здравословна и устойчива храна за обществото, както и оживление в селски райони. Селското стопанство и селските райони са от основно значение в контекста на Европейската зелена сделка, а новата ОСП ще бъде ключов инструмент за постигане на амбициите, заложени в стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие. Силен акцент в тази модернизирана политика се поставя върху изпълнението и резултатите.
За периода 2023 – 2027 г. общата селскостопанска политика е изградена около девет ключови цели, въз основа на които страните от ЕС ще създават своите стратегическите планове по ОСП.
Националните стратегически планове
Всяка страна членка на ЕС ще разработи национален стратегически план по ОСП, съчетаващ финансиране за подкрепа на доходите, развитие на селските райони и пазарни мерки. При разработването на своите стратегически планове страните от ЕС ще допринасят за осъществяването на деветте конкретни цели чрез набор от мерки, предоставени от Комисията, които могат да бъдат приспособени към националните нужди и възможности. В рамките на стратегическите планове Комисията ще проследява дали устойчивостта се взема предвид при създаването на специфичните за пазара програми за подпомагане и обвързаната подкрепа на доходите.
Нов фокус върху резултатите
Законодателството на ОСП определя общи показатели, които са част от новата рамка за изпълнение, мониторинг и оценка. Индикаторите ще бъдат наблюдавани чрез годишни доклади за изпълнението и двугодишен преглед на изпълнението на стратегическите планове за оценка на напредъка на страните от ЕС в постигането на техните цели и на целите на ОСП. Комисията ще предложи да преобразува сегашната си мрежа от данни за счетоводството на фермите (FADN) в мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства. Идеята е да се събират данни за целите, свързани със стратегията „От фермата до трапезата“, както и други показатели за устойчивост. Чрез специализирани консултантски услуги тази мрежа ще предоставя обратна връзка и насоки за малките и големите фермери относно най-добрите практики за подобряване на техните икономически, екологични и климатични показатели.
Подкрепа за иновациите
ОСП ще насърчава увеличаването на инвестициите в научни изследвания и иновации и ще дава възможност на земеделските стопани и на селските общности да се възползват от тях. Предвидено е да бъдат подсилени системите за знания и иновации в селското стопанство (AKIS), чрез които се подкрепят създаването и реализирането на новаторски проекти, разпространяването на техните резултати и максимално широкото им използване.
В националните стратегически планове ще трябва да бъдат включени Национални стратегии за създаване на системи за знания и иновации в селското стопанство.
Успешните стратегии за системи за знания и иновации в селското стопанство включват четири основни групи действия:
- Засилване на обмена на знания и укрепване на връзките между изследванията и практиката;
- Укрепване на всички консултантски услуги в областта на селското стопанство и засилване на тяхната взаимосвързаност в рамките на системите за знания и иновации в селското стопанство;
- Засилване на мултидисциплинарните и трансграничните интерактивни иновации;
- Подкрепа за цифровия преход в селското стопанство.
