fbpx

Отпадъците от земеделието стават златен ресурс за стопаните

март 23, 2022

 

С иновативни технологии се намалява разхищението на храна и се заменят стоки, които лесно биха замърсили околната среда

Страничните продукти от преработката на храни представляват около 300 млн. тона отпадъци годишно в ЕС и много често те създават сериозен проблем за оползвотворяването им. Предприемачите и в селското стопанство обаче не спират да се развиват и вече могат да спечелят дори от обелките на различни зеленчуци, помагайки и на природата.

 

Лак от обелките на доматите

Производството на плодове и зеленчуци е важен играч в европейската верига за хранително-вкусова промишленост, с повече от 3000 компании за преработка на домати, особено в страните от Южна Европа. След нарастващото търсене на екологично чисти продукти и вниманието към безопасността на храните, изследователски проект, финансиран от ЕС, разработва нов начин за справяне с остатъците от храна от преработката на домати – превръщайки ги в многократно използваем ресурс за опаковане.

Повечето консервирани храни се предлагат в кутии, покрити с лакове на маслена основа, което представлява епоксидна смола. За да се справи с това, в Италия група ентусиасти разработват проект – Biocopac, който заменя тази епоксидна смола с лак, направен от кутин – водоотблъскващо вещество, което се намира в обелките от доматите. Освен справяне с изменението на климата, успехът на проекта може да даде на производителите на домати нов източник на доходи и да създаде работни места в селските райони, като превърне отпадъците в ресурс.

„На практика в изградения обект могат да се обработват около 100 кг доматени обелки, от които се извлича 10 кг чист кутин на час“, казва д-р Анджела Монтанари, която отговаря за опаковането в Експерименталната станция за хранително-вкусова промишленост. „Сега проучваме начини за подобряване на метода на извличане на веществото, така че да стане търговски жизнеспособен и да може да се използва от консервната индустрия с постоянно качество“.

Biocopac е сред 15-те най-добри проекта в наградите LIFE за 2019 г, а делът на европейско финансиране е над 80% от стойността на проучванията, които се оценяват на над 1 млн. евро.

 

Сламата се превръща в екокутия

Остатъците на полето от зърнопроизводството също могат успешно да бъдат приложени в различни смели идеи. Обработката на слама се оказва финансово изгодна в два бизнес модела. Баварската стартираща компания Landpack използва изолационните свойства на сламата за опаковане на храна. Както е известно, в Европа е предприет курс за намиране на алтернативи на пластмасата, така че основателите на стартъпа Томас и Патриша Ешенлор разработват изолационни опаковки с акцент върху сегмента за електронна търговия с храни.

„Онлайн търговията на дребно с храни процъфтява и има все повече хора, които поръчват храна по този начин. Разбира се, продуктите трябва да достигнат до крайния потребител добре охладени и надеждно опаковани. Пластмасовите опаковки отдавна вече се избягват от повечето клиенти. От 2014 г. ние сме специализирани в разработването, производството и маркетинга на екологично чисти изолационни опаковки от слама, особено за нуждите на спедиторите на храни. Landbox, разработена от нас и международно призната, е първата в света напълно екологична изолационна опаковка с характеристиките на полистирола“, казват от стартъпа. В тази кутия продуктите могат да запазят условията си на съхранение под 4 градуса до 65 часа независимо от условията навън.

„Повече от 600 съществуващи клиенти от различни индустрии се доверяват на нашето ноу-хау“, категорични са Ешенлор. Суровините за Landbox се доставят от фермери, а освен със слама, стартъпът работи и с растителни остатъци от индустриален коноп.

 

 

Суперсламката на Wisefood

„Super Straw“ е името на ядлива сламка за пиене от стартъпа Wisefood с основател Филип Силбернагел. Идеята се ражда още в студентските години на основателите на компанията, но днес те са известни по целия свят и компанията им е една от най-бързоразвиващите структури за хранителни технологии в Германия. От Wisefood дават нов живот на ябълковите влакна, страничен продукт от производството на ябълков сок, като по този начин оползотворяват полезния ресурс и намаляват разхищението на храна. Създателите на идеята за ядлива сламка днес се радват, че са реализирали милиони бройки от своите иновативни продукти, с които заменят множество пластмасови продукти с по-добри алтернативи. Носители на множество награди, като „Германия, земя на идеите“, награда за новодошли TRANSGOURMET, Топ 50 Cleantech Startups, Wisefood печелят и наградата на EIT Food Award, финансирана с 60 000 евро награден фонд от ЕС, и по този начин успешно се утвърждават пред стотици други компании.

Основата на „суперсламката“ се състои от фибри от ябълкови кюспе, останали от производството на сок, като се добавят зърнени култури и малко количество стевия за сладост. Купувачи на ядливи сламки включват клиенти като барове, ресторанти, клубове и хотели.

„С нашия интердисциплинарен изследователски екип ние разработваме нови патентовани рецепти, както и иновативни производствени методи за замяна на пластмасови съдове за еднократна употреба с устойчиви и годни за консумация версии.

Както ябълковите влакна, така и зърното са силно възобновяеми и регенериращи ресурси и не само осигуряват по-устойчив продукт, но и удължават срока на годност на крайния продукт. Това му позволява да издържи няколко часа непрекъсната употреба и напълно да се разгради след компостиране“, допълват от компанията.

 

БГ приносът

Четири модерни начина за оползотворяване на хранителните отпадъци и храната, която няма представителен вид, но е годна за консумация, разработват от Института по криобиология и хранителни технологии в София. Сред идеите на учените са производство на растителна хартия, която става за ядене и в нея може за се завие сандвичът, различни видове сухи смеси за супи и зеленчукови чипсове, сухи сирена и др. „България е била на едно от челните места по разработка на храни за космоса на основата на процеса на лиофилизацията”, каза Николай Солаков от Института. Според него този процес позволява храната да намали теглото си до 10 пъти, което дава възможност срокът на годност на получения продукт да достигне трайност до 5 години. В момента подобна технология може да се прилага при различни храни за туристи, екскурзии, за спортисти, за храна, която се използва в движение и където теглото на храната е от значение за хората. Идеята на процеса е да се изпари водата от продуктите, но в същото време мазнината да се запази в продуктите. Според учените за подобен процес подходящите храни не трябва да са много мазни.

Сред най-интересните разработки в тази област е т.нар. джерки – продукт, който се получава от изсушаването на месо или други месни продукти. Хит на пазара е и зеленчуковият чипс, който позволява да се обработят по желан начин различни продукти и от тях да се получи здравословна храна.

Източник: agrozona.bg

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

Приносът на стратегическите планове по ОСП за дългосрочната визия за селските райони на ЕС

Приносът на стратегическите планове по ОСП за дългосрочната визия за селските райони на ЕС

  ОСП предлага множество възможности за подпомагане на селските райони извън селскостопанските дейности. Става дума за инвестиции в неземеделски дейности и инфраструктурни проекти, подходът LEADER, и създаване на нови предприятия в селските райони. Близо 25...

По 7 интервенции ще кандидатстват лозарите, първият прием стартира на 16 октомври

По 7 интервенции ще кандидатстват лозарите, първият прием стартира на 16 октомври

  За преструктуриране и конверсия на лозя са осигурени над 21 млн. лева Утвърдени са правилата за прилагане на интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 година. Това...

Приеха промените в ДЗЕС и директните плащания в Стратегическия план

Приеха промените в ДЗЕС и директните плащания в Стратегическия план

Заради промените в законодателството Кампания 2023 е трудна за стопаните По време на второто заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., бяха обсъдени първите предложения по промените му. В...